assisted_reproduction

Какво трябва да знаем за нормативната уредба във връзка с асистираната репродукция в България?

Съгласно чл.129 и следващите от Закона за здравето асистираната репродукция се прилага, когато състоянието на мъжа или жената не позволява осъществяване на репродуктивните им функции по естествен път. Следва да знаете, че за да се извърши процедурата по изкуствено оплождане е необходимо получаване на писмено информирано съгласие от лицата, желаещи да създадат потомство, както и провеждане на медицински изследвания, гарантиращи здравето на потомството.
Асистираната репродукция се осъществява съгласно медицински стандарт, приет с наредба на министъра на здравеопазването, а именно: Наредба № 28 от 20.06.2007 г. за дейности по асистирана репродукция, издадена от министъра на здравеопазването, обн., ДВ, бр. 55 от 6.07.2007 г. Всички процедури, изисквания и условия за извършването на дейността по асистирана репродукция се определят с наредби на министъра на здравеопазването, както и в Устройствения правилник на Изпълнителната агенция по трансплантация.

Какво включва асистираната репродукция?

Асистираната репродукция включва дейностите, свързани със:
1. използване на медицински методи за оплождане на яйцеклетка,
която се намира във или извън тялото на жената;
2. вземане, експертиза, обработка, етикетиране
и съхраняване на яйцеклетки, сперматозоиди или зиготи;
3. вземане на яйцеклетка от една жена
и нейното поставяне в тялото на същата жена;
4. вземане на яйцеклетка от една жена
и нейното поставяне в тялото на друга жена.
Необходими условия за вземането на яйцеклетки от донор
в случаите по т. 4 по-горе са:
1. донорът е пълнолетен и не е поставен под запрещение;
2. получено е писмено съгласие от донора, заверено от нотариус, в чийто район на действие се намира лечебното заведение, което ще извърши вземането;
3. донорът е информиран на достъпен език за рисковете, които поема;
4. физическото и психическото здраве на донора е установено с протокол, подписан от членовете на комисия, назначена от директора на лечебното заведение, извършващо вземането, която се състои най-малко от трима лекари, които не участват в състава на екипа по вземането.

Кой има достъп до информацията, свързана с дарителството на генетичен материал и каква отговорност носят лицата, които разпространят такива данни?

Лечебните заведения организират дейността си при спазване на Закона за защита на личните данни, служителите носят отговорност за разпространение на служебна информация.
Разпространяването на данни, които могат да послужат за идентификация на донорите или реципиентите на яйцеклетки или сперматозоиди, когато донорът е лице, различно от мъжа и жената, желаещи да създадат потомство, се забранено, освен в случаите, предвидени със закон. Данните в регистъра при лечебното заведение са служебна информация и се съхраняват 30 години.
Предвидена е наказателна отговорност в чл.284 от Наказателния кодекс на Република България за неспазващите законовите норми лица:
ал.1. Длъжностно лице, което във вреда на държавата, на предприятие, организация или на частно лице съобщи другиму или обнародва информация, която му е поверена или достъпна по служба и за която знае, че представлява служебна тайна, се наказва с лишаване от свобода до две години или пробация.
ал.2. Наказанието за деяние по ал. 1 се налага и на недлъжностно лице, работещо в държавно учреждение, предприятие или обществена организация, на което във връзка с работата му е станала известна информация, представляваща служебна тайна.

Кой може да бъде донор?

Законът забранява изкуственото оплождане на яйцеклетка със сперматозоиди от донор, който е в кръвно родство по права линия и по съребрена линия до четвърта степен с жената, на която е яйцеклетката. Обстоятелството се удостоверява с писмена декларация от лицата, желаещи да създадат потомство, в която е обективирано и тяхното съгласие за извършване на процедурата. Можем да обобщим условията, на които следва да отговаря донорът: да има навършени 18 години, да не страда от наследствено хронично заболяване, да не е поставен под запрещение, да е информиран за рисковете, които поема във връзка с извършваната процедура по вземане на семенна течност или яйцеклетка, за целите и естеството на вземането, както и за изследванията, които ще му бъдат извършени, да е съгласен да му бъде извършен генетичен скрининг за наличие или липса на автозомно-рецесивни генетични заболявания.

Какви са видовете даряване?

Даряването може да бъде с директна или с индиректна употреба. "Директна употреба" е процедура, при която клетките са взети и използвани, без да бъдат обработвани и съхранявани. За "индиректната употреба" важи обратното.
Партньорско е даряването на репродуктивни клетки от мъж на жена, когато същите предварително са декларирали пред лекаря, който ще извърши вземането, че искат съвместно да създадат потомство.
Непартньорско даряване - тук донорът и реципиентът нямат връзка, това е т.нар. анонимно даряване. "Реципиент" е лице, на което се предоставят гамети или предимплантационни ембриони (зиготи) с цел репродукция.
Съществува още роднинско даряване на яйцеклетки от сестри, братовчедки и други.

Разбира ли донорът на кой реципиент е дарил генетичен материал и обратното?

Създадената база данни под формата на регистър не допуска да се дава информация за анонимен дарител на неговия реципиент и обратното. В този смисъл не бихте могли да разтворите свободно каталог, съдържащ снимки и лични данни на донори, за да направите своя избор. Данните за донор и реципиент се съчетават единствено чрез уникални идентификационни номера. Но, по изключение, когато се говори за партньорско даряване на сперматозоиди и при родствено даряване на яйцеклетки, то тогава няма пречка данните да бъдат известни и на двете страни.

Може ли донор да се откаже и да изтегли предоставения генетичен материал?

Да, при донорство на сперматозоиди - информираното съгласие може да се оттегли до момента на използване на генетичния материал, при донорство на яйцеклетки - дарителството може да се оттегли до момента на оплождането, чрез писмено искане.

Заплаща ли се донорството в България?

Забранено е да се предлага материална облага на донор на яйцеклетки или сперматозоиди, както и приемането на материална облага от донора. Съгласно медицинския стандарт - приложение към Наредба № 28 от 2007 г. при осъществяване на асистирана репродукция не се разрешава: комерсиализирането на донорството на сперматозоиди, яйцеклетки и ембриони, като се забранява предлагането на материална облага на донорите и приемането на такава от донорите; разрешава се единствено да им се възстановяват направени разходи в разумни размери, свързани с акта на даряване. Разпоредбата се базира на чл.131, ал.7 от Закона за здравето, като доуточнява, че все пак донорът следва да бъде обещетен за направените от него разходи във връзка с даряването:
     - за ползване на транспорт;
     - за причиняване на временна неработоспособност, болка или дискомфорт;
     - за специфични пропуснати ползи (загуба на време, на дневни приходи и др.);
Нашият партньор "Медицински център" РепроБиоМед" извършва всички медицински дейности, свързани с изследване, подготовка и продължително наблюдение на лицата, при които се извършва асистирана репродукция, както и контролира здравословното им състояние до раждането на плода.

Законодателството позволява ли да се определи предварително какъв пол ще бъде детето, заченато чрез асистирана репродукция, тъй като медицината има средства да го направи?

Медицинският стандарт въвежда редица забрани за използването на методи за селекция на пола (т.нар. сексинг), с изключение на случаи, в които са налице специфични медицински показания (полово свързани генетични заболявания). Същото се отнася и до репродуктивното клониране. Намираме потвърждение в чл.135 от Закона за здравето.